Борбата с изпирането на пари (AML) е широкообхватен термин за закони и разпоредби, въведени с цел да се попречи на престъпниците да печелят пари по незаконен начин или да прехвърлят незаконни средства. Въпреки че законите за борба с изпирането на пари са насочени към много незаконни дейности, някои от най-важните са укриването на данъци, корупцията в публичния сектор и манипулирането на пазара чрез методи като манипулативна търговия.
Законите, които са допринесли за изискванията за борба с изпирането на пари в Съединените щати, включват Закона за банковата тайна от 1970 г., Закона за контрол на изпирането на пари от 1986 г. и Патриотичния акт на САЩ от 2001 г.
Поради сложността на въпросните закони много финансови институции използват софтуер за борба с изпирането на пари за откриване на съмнителна дейност. Тези софтуерни решения изпълняват функции, които варират от проверка на имена на клиенти в правителствени списъци със забранени потребители до генериране на архиви, които са необходими за спазване на съответствието.
Програмите за борба с изпирането на пари се отнасят също и за пространството на криптовалутите. Много борси за криптовалути положиха съгласувани усилия за спазване на законите за борба с изпирането на пари, тъй като регулаторите започнаха да се концентрират повече върху пазара на криптовалути. Все пак има някои критики към изискванията за KYC и борбата с изпирането на пари в крипто пространството, тъй като критиците твърдят, че спазването на изискванията намалява поверителността им и премахва ползите от децентрализацията чрез поставяне на чувствителни лични данни в централизирани бази данни. Поддръжниците обаче твърдят, че могат да бъдат създадени решения, които да отговарят на регулаторните изисквания, като същевременно гарантират поверителност на потребителите.
Една интересна тенденция, свързана със спазването на изискванията за борба с изпирането на пари и KYC в екосистемата на криптовалутите, е желанието на много борси да се саморегулират, дори когато не попадат в обхвата на съществуващите регулаторни насоки. В някои случаи компаниите дори са се обединили, за да формират индустриални органи, насочени към създаване на рамки за саморегулиране. Този вид доброволно спазване едновременно минимизира бъдещите правни рискове за компании, свързани с криптовалути и също така повишава вероятността за по-широко приемане на криптовалутите.
Стандартна процедура във финансовата индустрия, която позволява на компаниите да идентифицират своите клиен...