Резюме
Стагфлация възниква, когато една икономика преживява високи нива на безработица, съчетани със стагнация или отрицателен растеж (рецесия) и нарастващи цени (инфлация). Има стратегии за борба с рецесията и инфлацията поотделно, но тъй като това са противоречиви ефекти, комбинацията от двете прави стагфлацията предизвикателство за контролиране.
Въведение
От една страна, икономическата стагнация или отрицателният растеж могат да бъдат преодолени чрез увеличаване на паричното предлагане, като по този начин заемите за компаниите стават по-евтини (с по-ниски лихвени проценти). Повече налични пари водят до експанзия и по-високи нива на заетост, което може ефективно да предотврати или да се бори с рецесия.
От друга страна, икономистите и политиците често се опитват да контролират нарастващата инфлация чрез намаляване на паричното предлагане, за да забавят икономиката. Това може да стане чрез повишаване на лихвените проценти, което оскъпява паричните заеми. Бизнесът и потребителите заемат и харчат по-малко, а намаленото търсене спира растежа на цените.
Въпреки това, когато една икономика преживява стагфлация, имаме най-лошото от двете страни: рецесия, съчетана с висока инфлация. Нека се потопим по-дълбоко, за да разберем какво е стагфлация, най-честите причини за появата ѝ и потенциални решения за справяне с нея.
Какво е стагфлация?
Стагфлацията е макроикономическа концепция, спомената за първи път през 1965 г. от Иън Маклауд, британски политик и министър на финансите. Името е комбинация от стагнация и инфлация, описваща икономика с минимален или отрицателен икономически растеж и висока безработица, съчетани с нарастващи потребителски цени (инфлация).
Типичният икономически контрол, използван за борба с всяко състояние поотделно, може да влоши другото, което прави стагфлацията трудна за справяне от страна на правителството или централната банка. Обикновено високите нива на заетост и растеж корелират положително с инфлацията, но това не е така със стагфлацията.
Икономическият растеж често се измерва с брутния вътрешен продукт (БВП) на нацията, който е пряко свързан с нивата на заетост. Когато БВП не се представя добре и инфлацията се покачва, тежката стагфлация може да доведе до по-широка финансова криза.
Стагфлация срещу инфлация
Стагфлацията, както видяхме, е комбинацията от инфлация и икономическа стагнация или отрицателен растеж. Въпреки че инфлацията може да бъде определена по различни начини, тя често се отнася до повишаване на цените на стоките и услугите. Бихме могли също да опишем инфлацията като намаляване на покупателната способност на дадена валута.
Защо възниква стагфлация?
Накратко, стагфлацията възниква, когато покупателната способност на парите намалява и в същото време икономиката се забавя и предлагането на стоки и услуги намалява. Точните причини за стагфлацията варират в зависимост от историческия контекст и различните икономически възгледи. Съществуват различни теории и мнения, които обясняват стагфлацията по различен начин, включително монетаристки, кейнсиански и нови класически модели. Нека видим някои примери.
Сблъсък на парична и фискална политика
Централни банки като Федералния резерв на САЩ управляват предлагането на пари, за да повлияят на икономиката. Тези контроли са известни като парична политика. Правителствата също така пряко влияят върху икономиката с разходна и данъчна политика, известна като фискална политика. Въпреки това, противоречива комбинация от фискална и монетарна политика може да доведе до бърза инфлация и бавен икономически растеж. Всяка комбинация от политики, които намаляват потребителските разходи, като същевременно увеличават паричното предлагане, може в крайна сметка да доведе до стагфлация.
Например, правителството може да повиши данъците, оставяйки населението си с по-малко разполагаем доход. Централната банка едновременно може да бъде ангажирана с количествено облекчаване („печатане на пари“) или намаляване на лихвените проценти. Политиката на правителството ще се отрази негативно на растежа, докато централната банка увеличава предлагането на пари, което често води до инфлация.
Въвеждането на фиатна валута
Преди това повечето големи икономики обвързваха своите валути към количество злато. Този механизъм е известен като златен стандарт, но е широко изоставен след Втората световна война. Премахването на златния стандарт и замяната му с фиатна валута премахна всякакви ограничения за предлагането на парите. Въпреки че това може да улесни работата на централните банки при контролиране на икономиката, също така рискува да навреди на нивата на инфлация, повишавайки цените.
Увеличаване на разходите за доставка
Рязкото увеличение на производствените разходи на стоки и услуги също може да причини стагфлация. Тази връзка е особено вярна за енергията и е известна като шок на доставките. Потребителите също страдат от покачване на цените на енергията, обикновено произтичащо от цените на петрола.
Ако себестойността на производството на стоки се покачва и цените се покачват, а потребителите имат по-малко разполагаем доход поради разходи за отопление, транспорт и други услуги, свързани с енергията, е по-вероятно да настъпи стагфлация.
Как да се борите със стагфлацията?
Борбата със стагфлацията се постига чрез фискална и парична политика. Точните политики обаче зависят от икономическата школа.
Монетаристи
Монетаристите (икономисти, които вярват, че контролът върху предлагането на пари е най-ключовият) ще твърдят, че инфлацията е най-важният фактор, който трябва да бъде контролиран.
При този сценарий монетаристът първо ще намали паричното предлагане, което намалява общите разходи. Това води до по-малко търсене и спад в цените на стоките и услугите. Недостатъкът обаче е, че тази политика не насърчава растежа. Растежът ще трябва да бъде решен по-късно чрез разхлабена парична политика, комбинирана с фискална политика.
Икономисти от страна на предлагането
Друго икономическо направление е да се увеличи предлагането в икономиката чрез намаляване на разходите и подобряване на ефективността. Ценовият контрол на енергията (ако е възможно), инвестициите в ефективност и субсидиите за производство ще спомогнат за намаляване на разходите и за увеличаване на съвкупното предлагане на икономиката. Това понижава цените за потребителите, стимулира икономическото производство и намалява безработицата.
Решение за свободен пазар
Някои икономисти смятат, че най-добрият лек срещу стагфлацията е да я оставим на свободния пазар. Търсенето и предлагането в крайна сметка ще уредят нарастващите цени, тъй като потребителите не могат да си позволят стоки. Този факт ще доведе до намаляване на търсенето и по-ниска инфлация.
Свободният пазар също така ефективно ще разпределя труда и ще намали безработицата. Този план обаче може да отнеме години или десетилетия, за да заработи успешно, оставяйки населението в неблагоприятни условия на живот. Както Кейнс казва, „в дългосрочен план всички сме мъртви“.
Как би могла стагфлацията да повлияе на крипто пазара?
Трудно е напълно да се дефинират точните ефекти от стагфлацията върху криптовалутата. Въпреки това можем да направим някои основни предположения, ако приемем, че другите пазарни условия остават същите.
Минимален или отрицателен растеж
Едва растящата или свиваща се икономика води до стагнация на нивата на доходите или дори до съкращаване. В този случай потребителите разполагат с по-малко пари за инвестиране. Това може да доведе до намаляване на закупуването на криптовалута и увеличаване на продажбите, тъй като инвеститорите на дребно се нуждаят от достъп до пари за ежедневни разходи. Бавният или отрицателен икономически растеж също така насърчава големите инвеститори да намалят излагането си на по-рискови активи, включително акции и криптовалути.
Правителствени мерки срещу стагфлацията
Обикновено правителството първо се опитва да контролира инфлацията и след това да се справи с проблема с растежа и безработицата. Инфлацията може да бъде ограничена чрез намаляване на паричното предлагане, като един от методите е повишаване на лихвените проценти.
Това намалява ликвидността, тъй като хората държат парите си в банки, а заемите стават по-скъпи. С повишаването на лихвите, високорисковите инвестиции и инвестициите с висока възвращаемост са по-малко привлекателни. Следователно търсенето и цените на криптовалутата може да намалее по време на периоди на покачващи се лихвени проценти и по-ниско парично предлагане.
След като правителството държи инфлацията под контрол, то вероятно ще иска да стимулира растежа. Това обикновено се прави чрез количествено облекчаване и намаляване на лихвения процент. При такъв сценарий ефектите върху крипто пазарите вероятно ще бъдат положителни поради увеличаването на паричното предлагане.
Повишаване на инфлацията
Много инвеститори твърдят, че биткойн може да бъде добър начин за хеджиране срещу нарастващите нива на инфлация. С по-висока растяща инфлация поддържането на богатството ви във фиатни средства, без печелене на лихви, намалява реалната му стойност. За да избегнат това, мнозина се обърнаха към Биткойн, за да запазят дългосрочната си покупателна способност и дори да направят печалби. Това се дължи на факта, че инвеститорите виждат BTC като добро средство за съхранение на стойност поради ограниченото му емитиране и предлагане.
В исторически план тази стратегия за хеджиране може да е работила добре за инвеститори, които през годините са натрупали биткойн и други криптовалути. По-специално, по време или след периоди на инфлация и икономически растеж. Въпреки това, използването на криптовалута като хеджиране срещу инфлация може да не работи добре в по-кратки времеви рамки, особено по време на периоди на стагфлация. Също така си струва да се отбележи, че в играта има и други фактори, като например повишената корелация между криптовалутата и фондовите пазари.
Стагфлация в петролната криза от 1973 г.
През 1973 г. Организацията на арабските страни износителки на петрол (ОАПЕК) обяви петролно ембарго на избрана група държави. Това решение беше реакция на подкрепа за Израел във войната от Йом Кипур. С драматично намаляване на доставките на петрол цените на петрола се повишиха, което доведе до недостиг на веригата за доставки и по-високи потребителски цени. Това доведе до огромно нарастване на темпа на инфлация.
В страни като САЩ и Обединеното кралство централните банки намаляват лихвените проценти, за да насърчат растежа на техните икономики. По-ниските лихвени проценти правят по-евтино тегленето на заеми и осигуряват стимул за харчене, а не за спестяване. Типичният механизъм за намаляване на инфлацията обаче е увеличаване на лихвените проценти и насърчаването на потребителите да спестяват.
Тъй като разходите за петрол и енергия съставляват голяма част от потребителските разходи, а намаляването на лихвените проценти не стимулира достатъчно растеж, много западни икономики изпитаха висока инфлация и стагнираща икономика.
Заключение
Стагфлацията представлява уникална ситуация за икономистите и политиците, тъй като инфлацията и отрицателният растеж обикновено не се срещат заедно. Инструментите за борба със стагнацията често причиняват инфлация, докато стратегиите за контрол на инфлацията могат да доведат до бавен или отрицателен икономически растеж. Така че във времена на стагфлация си струва да вземем предвид макроикономическия контекст и неговите множество фактори, като парично предлагане, лихвени проценти, търсене и предлагане, и ниво на заетост.