- Основи на Ethereum
- Откъде идва Ether?
- Първи стъпки с Ethereum
- Мащабируемост, ETH 2.0 и бъдещето на Ethereum
- Ethereum и децентрализирани финанси (DeFi)
- Участие в мрежата на Ethereum
Съдържание
Ethereum е децентрализирана компютърна платформа. Можете да го мислите като лаптоп или компютър, но той не работи на едно устройство. Вместо това той работи едновременно с хиляди машини по целия свят, което означава, че няма собственик.
Ethereum, подобно на
биткойн и други криптовалути, ви позволява да прехвърляте цифрови пари. Той обаче е способен на много повече – можете да внедрите свой собствен код и да взаимодействате с приложения, създадени от други потребители. Тъй като е толкова гъвкав, на Ethereum могат да се стартират всякакви сложни програми.
Просто казано, основната идея зад Ethereum е, че разработчиците могат да създават и стартират код, който работи в разпределена мрежа, вместо да съществува на централизиран сървър. Това означава, че на теория тези приложения не могат да бъдат изключени или цензурирани.
Може да е неинтуитивно, но единиците, използвани в Ethereum, не се наричат Ethereum или Ethereums . Ethereum е самият протокол, но валутата, която го захранва, е известна просто като етер (ether) (или ETH).
Споменахме идеята, че Ethereum може да изпълнява код в разпределена система. Като такива, програмите не могат да бъдат подправяни от външни страни. Те се добавят към базата данни на Ethereum (т.е.
блокчейн) и могат да бъдат програмирани така, че кодът да не може да се редактира. В допълнение, базата данни е видима за всички, така че потребителите могат да проверяват кода, преди да взаимодействат с него.
Това означава, че всеки, навсякъде, може да стартира приложения, които не могат да бъдат изтеглени офлайн. По-интересното е, че тъй като основната му единица – етер –съхранява стойност, тези приложения могат да задават условия за това как се прехвърля стойността. Наричаме програмите, които съставят приложения,
интелигентни договори. В повечето случаи те могат да бъдат настроени да работят без човешка намеса.
Разбираемо е, че идеята за „програмируеми пари“ е завладяла потребители, разработчици и фирми по целия свят.
Блокчейнът е в основата на Ethereum – това е базата данни, която съхранява информацията, използвана от протокола. Ако сте прочели нашата статия
Какво е биткойн?, ще имате основни познания за това
как работи един блокчейн. Блокчейнът на Ethereum е подобен на този на Bitcoin, въпреки че данните, които съхранява – и начинът, по който ги съхранява – са различни.
Помага да мислите за блокчейна на Ethereum като книга, към която непрекъснато добавяте страници. Всяка страница се нарича
блок и е пълна с информация за трансакциите. Когато искаме да добавим нова страница, трябва да включим специална стойност в горната част на страницата. Тази стойност трябва да позволи на всеки да види, че новата страница е добавена
след предишната страница, а не просто е вмъкната в книгата на случаен принцип.
По същество това е малко като номер на страница, който препраща към предишната страница. Разглеждайки новата страница, можем да кажем със сигурност, че тя следва от предишната. За да направим това, използваме процес, наречен
хеширане.
Хеширането взема част от данните – в този случай всичко на нашата страница – и връща уникален идентификатор (нашия
хеш). Шансовете два набора данни да ни дават един и същ хеш са астрономически ниски. Това също е еднопосочен процес: лесно можете да изчислите даден хеш, но е практически невъзможно да обърнете хеш, за да получите информацията, използвана за създаването му. Ще разберем защо това е важно за копаенето в следващата глава.
Сега имаме механизъм за свързване на нашите страници заедно в правилния ред. Всеки опит за промяна на реда или премахване на страници ще направи очевидно, че нашата книга е била подправена.
Биткойн разчита на технологията на блокчейн и финансовите стимули за създаване на глобална цифрова парична система. Той въведе няколко ключови нововъведения, които позволяват координацията на потребителите по целия свят, без да е необходима централна страна. Като накара всеки участник да стартира програма на своя компютър, биткойн направи възможно потребителите да се споразумеят за състоянието на финансова база данни в децентрализирана среда, без изискване за доверие.
Биткойн често се нарича блокчейн от първо поколение. Той не е създаден като прекалено сложна система и това е силната страна, що се отнася до сигурността. Той се поддържа умишлено негъвкав, за да даде приоритет на сигурността в основния си слой. Всъщност езикът на интелигентните договори в биткойн е изключително ограничен и не подхожда много добре на приложения извън трансакциите.
Второто поколение блокчейн, за разлика от това, е способно на повече. Освен финансовите трансакции, тези платформи позволяват по-голяма степен на програмируемост. Ethereum предоставя на разработчиците много по-голяма свобода да експериментират със собствения си код и да създават това, което наричаме
децентрализирани приложения (DApps) .
Ethereum е първият от второто поколение блокчейни и остава най-известният досега. Той прилича на биткойн и може да изпълнява много от същите функции. Под капака обаче двата са много различни и всеки има своите предимства пред другия.
Можем да определим Ethereum като
машина на състоянието. Всичко това означава, че във всеки един момент имате
моментна снимка на всички салда по сметките и интелигентните договори, както изглеждат в момента. Някои действия ще доведат до актуализиране на състоянието, което означава, че всички възли актуализират собствената си снимка, за да отразят промяната.
Преход в състоянието на Ethereum.
Интелигентните договори, които се изпълняват на Ethereum, се задействат от трансакции (или от потребители, или от други договори). Когато потребител изпраща трансакция към договор, всеки възел в мрежата изпълнява кода на договора и записва резултата. Това става с помощта на
виртуалната машина Ethereum (EVM), която преобразува интелигентните договори в инструкции, които компютърът може да прочете.
За актуализиране на състоянието се използва специален механизъм, наречен
копаене (засега). Копаенето се извършва с алгоритъм за
доказателство за работа, подобно на този на биткойн. След малко ще разгледаме по-подробно това.
Интелигентният договор е просто код. Кодът не е нито интелигентен, нито е договор в традиционния смисъл. Но ние го наричаме интелигентен, защото се изпълнява при определени условия и би могъл да се разглежда като договор, тъй като налага споразумения между страните.
Компютърният учен Ник Сабо може да се счита за баща на идеята, която той предложи в края на 90-те години. Той използва примера на вендинг автомата, за да обясни концепцията, заявявайки, че тя може да се разглежда като предшественик на съвременния интелигентен договор. В случая на вендинг автомата се изпълнява прост договор. Потребителите поставят монети, а в замяна апаратът пуска продукт по техен избор.
Интелигентният договор прилага този вид логика в цифрова среда. Можете да посочите нещо просто в кода като върни „Здравей, свят!“ когато два етера бъдат изпратени към този договор.
В Ethereum разработчикът би кодирал това, за да може по-късно да бъде прочетено от EVM. След това го публикуват, като го изпращат на специален адрес, който регистрира договора. В този момент всеки може да го използва. И договорът не може да бъде изтрит, освен ако разработчикът не е посочил условие, когато го пише.
Сега договорът има
адрес. За да взаимодействат с него, потребителите просто трябва да изпратят 2 ETH на този адрес. Това ще задейства кода на договора – всички компютри в мрежата ще го изпълнят, ще видят, че плащането е извършено по договора, и запишат резултата му (
„Здравей, свят!“).
Горното е може би един от най-основните примери за това какво може да се направи с Ethereum. По-сложни приложения, които свързват много договори, могат да бъдат и са били създавани.
През 2008 г. неизвестен разработчик (или група от разработчици), публикува бялата книга на
биткойн под псевдонима
Сатоши Накамото. Това окончателно промени пейзажа на цифровите пари. Няколко години по-късно млад програмист на име Виталик Бутерин предвижда начин да продължи тази идея и да я приложи към всякакъв вид приложения. Концепцията в крайна сметка беше въплътена в Ethereum.
Ethereum е предложен от Бутерин в
публикация в блог през 2013 г., озаглавена
Ethereum: Крайният интелигентен договор и децентрализирана платформа за приложения. В публикацията си той описва идея за
цялостен по Тюринг блокчейн – децентрализиран компютър, който при достатъчно време и ресурси може да изпълнява всяко приложение.
С времето видовете приложения, които биха могли да бъдат разгърнати на блокчейн, ще бъдат ограничени само от въображението на разработчиците. Ethereum има за цел да разбере дали блокчейн технологията има валидни приложения извън преднамерените ограничения на дизайна на
биткойн.
Ethereum стартира през 2015 г. с първоначална доставка от 72 милиона етера. Повече от 50 милиона от тези токени бяха разпределени в публична
продажба на токени, наречена
Първоначално предлагане на криптовалута (ICO), където желаещите да участват можеха да закупят етер токени в замяна на биткойни или фиатна валута.
Един от най-ранните и амбициозни опити за подобна организация беше „DAO“. Той би бил съставен от сложни интелигентни договори, вървящи на платформата Ethereum, функциониращи като автономен рисков фонд. Токените DAO бяха разпределени в
ICO и дадоха дял от собствеността, заедно с правото на глас, на притежателите на токени.
Не след дълго след стартирането му обаче злонамерените агенти използваха уязвимостта и източиха почти една трета от средствата на DAO. Струва си да се има предвид, че по това време 14% от цялото количество етер е било заключено в DAO. Излишно е да казваме, че това беше опустошително събитие за все още младата мрежа на Ethereum.
След известно обсъждане веригата беше
твърдо разклонена на две вериги. В едната злонамерените трансакции бяха ефективно „обърнати“, за да се възстановят средствата – тази верига е това, което сега е известно като блокчейн на Ethereum. Първоначалната верига, където тези трансакции не са били отменени и
неизменността е била поддържана, сега е известна като
Ethereum Classic.
Събитието послужи като сурово напомняне за рисковете от тази технология и как поверяването на автономен код с големи количества богатство може да даде обратен резултат. Това също е интересен пример за това как вземането на колективни решения в отворена среда може да постави значителни предизвикателства. С изглед към своите уязвимости в сигурността, обаче, DAO перфектно илюстрира потенциала на интелигентните договори в сътрудничеството
без доверие в голям мащаб през
Интернет.
Съдържание
Накратко се спряхме на копаенето по-рано. Ако сте запознати с
биткойн, ще знаете, че процесът на копаене е неразделна част от
осигуряването и актуализирането на блокчейна. В Ethereum важи същия принцип: за да възнагради потребителите, които копаят (което е скъпо), протоколът ги възнаграждава с етер.
За разлика от
биткойн графикът на емисиите на Ethereum умишлено не е решен при пускането на пазара. Биткойнът се стреми да запази стойността си, като ограничава предлагането си и
бавно намалява количеството нови монети, които се появяват. Ethereum, от друга страна, има за цел да осигури основа за децентрализирани приложения (DApps). Тъй като не е ясно какъв вид график на емисиите на токени най-добре отговаря на тази цел, въпросът остава отворен.
Копаенето е от решаващо значение за сигурността на мрежата. То гарантира, че блокчейнът може да бъде актуализиран справедливо и позволява на мрежата да функционира без единствен вземащ решение. При копаенето множество от възли (подходящо наречени копачи) отделят изчислителната мощ за решаване на криптографски пъзел.
Това, което всъщност правят, е хеширане на набор от висящи трансакции заедно с някои други данни. За да се счита блокът за валиден, хешът трябва да падне под стойност, определена от протокола. Ако не успеят, те могат да променят част от данните и да опитат отново.
Следователно, за да се конкурират с другите, миньорите трябва да могат да хешират възможно най-бързо – измерваме тяхната мощност в
хешрейт. Колкото повече хешрейт има в мрежата, толкова по-трудно се решава пъзелът. Само копачи трябва да намерят действителното решение – след като е известно, за всички останали участници е лесно да проверят дали е валидно.
Както можете да си представите, непрекъснатото хеширане при високи скорости е скъпо. За да стимулират миньорите да защитят мрежата, те печелят награда. Състои се от всички такси за трансакции в
блока. Те също така получават прясно генериран етер – 2 ETH към момента на писане.
Помните ли нашия договор Здравей, свят! от по-рано? Това беше лесна програма за изпълнение. Изчислително изобщо не е много скъпа. Но не просто я стартирате на собствен компютър – вие искате от всички в екосистемата на Ethereum също да я стартират.
Това ни води до следния въпрос: какво се случва, когато десетки хиляди хора изпълняват сложни договори? Ако някой настрои договора си, за да продължи да преглежда един и същ код, всеки възел ще трябва да го изпълнява за неопределено време. Това би натоварило твърде много ресурсите и системата вероятно ще се срине в резултат на това.
За щастие, Ethereum въвежда концепцията за
газ, за да смекчи този риск. Точно както колата ви не може да работи без гориво, договорите не могат да се изпълняват без газ. Договорите определят количество газ, което потребителите трябва да платят, за да работят успешно. Ако няма достатъчно газ, договорът ще спре.
По същество това е механизъм за такси. Същата концепция се отнася и за трансакциите: копачите се мотивират главно от печалба, така че те могат да игнорират трансакции с по-ниска такса.
Имайте предвид, че етерът и газът не са еднакви. Средната цена на газа варира и до голяма степен се определя от копачите. Когато правите трансакция, плащате за газа в ETH. Това е като таксите на
биткойн в това отношение – ако мрежата е претоварена и много потребители се опитват да извършват трансакции, средната цена на газа вероятно ще се повиши. И обратно, ако няма много активност, тя ще намалее.
Докато цената на газа се променя, всяка операция има необходимо фиксирано количество газ. Това означава, че сложните договори ще консумират много повече от обикновена трансакция. Като такъв газът е мярка за изчислителна мощ. Той гарантира, че системата може да осигури подходяща такса за потребителите в зависимост от използването на ресурсите на Ethereum.
Газът обикновено струва малка част от етера. Поради това ние използваме по-малка единица
(gwei), за да я обозначим. Един
gwei съответства на една милиардна част от етера.
Накратко, можете да стартирате програма, която се върти дълго време. Но бързо става много скъпо да го направите. Поради това възлите в мрежата на Ethereum могат да смекчат спама.
Средната цена на газа в gwei с течение на времето. Източник: etherscan.io
Да предположим, че Алис прави трансакция с договор. Тя ще определи колко иска да похарчи за газ (например, като използва
ETH Gas Station). Тя може да определи по-висока цена, за да стимулира копачите да включат трансакцията ѝ възможно най-бързо.
Но тя също така ще определи
лимит за газ, който служи за нейната защита. Нещо може да се обърка с договора, което да доведе до консумация на повече газ, отколкото планира. Лимитът за газ е въведен, за да се гарантира, че след като бъде изразходено
x количеството газ, операцията ще спре. Договорът ще се провали, но Алис няма да плати повече, отколкото първоначално се е съгласила да плати.
Първоначално може да изглежда като объркващо понятие за схващане. Не се притеснявайте – можете да зададете цената, която сте готови да платите за газ (и лимита за газ) ръчно, но повечето портфейли ще се погрижат за вас. Накратко, цената на газа определя колко бързо копачите ще поемат вашата трансакция, а лимитът за газ определя максималната сума, която ще платите за нея.
Средното време, необходимо за добавяне на нов блок във веригата, е между 12-19 секунди. Това най-вероятно ще се промени, след като мрежата премине към
доказателство за залог, което има за цел, наред с други неща, да позволи по-бързо време за добавяне на блокове. Ако искате да научите повече за това, разгледайте
Обяснение на Ethereum Casper.
Голяма част от привлекателността на Ethereum е възможността потребителите да създават свои собствени активи във веригата, които могат да се съхраняват и прехвърлят като етер. Правилата, които ги управляват, са изложени в интелигентни договори, което позволява на разработчиците да задават конкретни параметри по отношение на техните токени. Те могат да включват колко да бъдат издадени, как да бъдат издадени, дали са делими, дали всеки може да се
замени и много други. Най-известният от техническите стандарти, които позволяват създаването на токени в Ethereum, се нарича
ERC-20 – и затова токените са популярно известни като токени ERC-20.
Функционалността на токена предоставя на иноваторите огромна площадка за експериментиране с приложения в авангарда на финансите и технологиите. От издаването на универсални токени, служещи като валута в приложението, до производството на уникални, подкрепени с физически активи, има голяма гъвкавост при проектирането. Напълно възможно е някои от най-добрите случаи на използване за лесно и опростено създаване на токени все още дори не са известни.
Съдържание
Как да купувате ETH с кредитна/дебитна карта
Binance ви позволява безпроблемно да купувате ETH в браузъра си. За да направите това:
- Отидете на портала за покупка и продажба на криптовалута.
- Изберете криптовалутата, която искате да купите (ETH), и валутата, с която искате да платите.
- Влезте в Binance или се регистрирайте, ако нямате акаунт.
- Изберете начина си на плащане.
- Ако бъдете подканени, поставете данните за картата си и завършете процеса на проверка на самоличността.
- Това е! Вашите ETH ще бъдат кредитирани във вашия Binance акаунт.
Как да купувате ETH на peer-to-peer пазари
Можете също така да купувате и продавате ETH на peer-to-peer пазари. Това ви позволява да купувате криптовалути от други потребители, директно от
мобилното приложение Binance. За да направите това:
- Стартирайте приложението и влезте или се регистрирайте.
- Изберете покупка и продажба с едно щракване, последвано от раздела Купуване в горния ляв ъгъл на интерфейса.
- Ще бъдете подканени с няколко различни оферти – докоснете Купуване върху тази, която искате да използвате.
- Можете да плащате с други криптовалути (раздел С криптовалута) или фиатната валута (раздел С фиат).
- По-долу ще бъдете помолени за начина на плащане. Изберете този, който ви подхожда.
- Изберете Купуване на ETH.
- Сега трябва да извършите плащането. Когато приключите, докоснете Маркиране като платено и Потвърждаване.
- Трансакцията е завършена, когато продавачът изпрати вашите криптовалути.
За разлика от
биткойн, Ethereum не е предназначен да се използва само като мрежа за криптовалута. Това е платформа за изграждане на
децентрализирани приложения и като маркер за търговия етерът е горивото на тази екосистема. Така че, основният случай на използване на етер е може би полезността, която предоставя в мрежата на Ethereum.
Имайки предвид това, етерът също може да се използва подобно на традиционната валута, което означава, че можете да купувате стоки и услуги с ETH, както и с всяка друга валута.
Топлинна карта на търговците на дребно, които приемат етер като плащане. Източник: cryptwerk.com/coinmap
Хората могат да използват основната валута на Ethereum, ETH, като цифрови пари или
обезпечение. Мнозина също го разглеждат като
средство за съхраняване на стойност, подобно на биткойн. За разлика от
биткойн обаче, блокчейнът на Ethereum е по-програмируем, така че можете да направите много повече с ETH. Може да се използва като жизнена сила за децентрализирани финансови приложения, децентрализирани пазари, борси, игри и
много други.
Тъй като няма участващи банки, вие носите отговорност за собствените си средства. Можете да съхранявате криптовалутите си на
борса или в собствен
портфейл. Важно е да се отбележи, че ако използвате собствения си портфейл, абсолютно трябва да се погрижите за вашата
основна фраза. Пазете я, защото ви е необходима, за да възстановите средствата си в случай, че загубите достъп до портфейла си.
След като се добавят данни към блокчейна на Ethereum, е почти невъзможно да се променят или премахнат. Това означава, че когато правите трансакция, тя не може да бъде отменена. Така че винаги трябва да проверявате отново дали изпращате средства на правилния
адрес. Ако изпращате голяма сума, може да е полезно първо да изпратите малка сума, за да сте сигурни, че изпращате на правилния адрес.
Имайки предвид това, поради хак в интелигентен договор, Ethereum премина пред
твърдо разклонение през 2016 г., когато злонамерените операции бяха на практика „обърнати“. Това обаче беше крайна мярка за изключително събитие, а не норма.
Не. Всички трансакции, които са добавени към блокчейна на Ethereum, са публично видими. Въпреки че истинското ви име не е на вашия адрес на Ethereum, наблюдател може да успее да го свърже с вашата идентичност чрез други методи.
Тъй като това е
променлив актив, можете да печелите пари с ETH точно както можете да губите пари с него. Някои хора може да държат етер в дългосрочен план, като залагат мрежата да се превърне в глобален, програмируем слой за сетълмент. Други избират да го търгуват срещу други
алткойни. И все пак и двете стратегии носят свои собствени
финансови рискове.
Тъй като е основният стълб на движението за
децентрализирани финанси (DeFi), ETH може да се използва и за кредитиране, като обезпечение за теглене на заеми, създаване на синтетични активи и – в даден момент в бъдеще -
стейкинг.
Някои инвеститори могат да заемат само дългосрочна позиция в
биткойн и да не включват други цифрови активи в портфолиото си. За разлика от това, други могат да изберат да държат ETH и други алткойни в портфолиото си или да
разпределят определен процент от тях за по-краткосрочна търговия (напр. дневна търговия или суинг търговия). Не съществува универсален подход за печелене на пари на пазарите и всеки инвеститор трябва сам да реши коя може да бъде най-подходящата стратегия за техния профил и обстоятелства.
Има много възможности за съхранение на криптовалути, всяка със своите плюсове и минуси. Както при всичко, което включва
риск, най-добрият ви залог може да бъде
диверсификация между различните налични опции.
Като цяло решенията за съхранение могат да бъдат или
попечителски или
непопечителски .
Попечителското решение означава, че поверявате криптовалутите си на трета страна (като борса). В този случай трябва да влезете в платформата на попечителя, за да извършвате трансакции с вашите криптоактиви.
Непопечителското решение е обратното – поддържате контрол върху собствените си средства, докато използвате портфейл за криптовалута. Портфейлът не държи криптовалутите ви като физическия ви портфейл – по-скоро съдържа криптографски ключове, които ви позволяват достъп до активите ви в блокчейна. Струва си да се отбележи отново:
наложително е да направите резервно копие на основната си фраза, когато използвате непопечителски портфейл!
Ако вече имате етер и искате да го депозирате в Binance, можете просто да следвате тези бързи стъпки:
- Влезте в Binance или се регистрирайте, ако все още нямате акаунт.
- Отидете във вашия спот портфейл и изберете Депозиране.
- Изберете ETH от списъка с криптовалути.
- Изберете мрежата и изпратете своя ETH на съответния адрес.
- Това е! След като трансакцията бъде потвърдена, вашият етер ще бъде кредитиран във вашата сметка в Binance.
Ако искате да търгувате активно с вашия етер, ще трябва да го съхранявате във вашия акаунт в Binance. Съхраняването на вашия ETH в Binance е лесно и сигурно. И това ви позволява лесно да се възползват от предимствата на екосистемата Binance чрез отпускане на кредити,
стейкинг,
еърдроп промоции и подаръци.
Ако вече имате етер и искате да го изтеглите от Binance, можете просто да следвате тези бързи стъпки:
- Влезте в Binance.
- Отидете във вашия спот портфейл и изберете Теглене.
- Изберете ETH от списъка с криптовалути.
- Изберете мрежата
- Въведете адреса на получателя и сумата.
- Потвърдете процеса по имейл.
- Това е! След като трансакцията бъде потвърдена, ETH ще бъде кредитиран на посочения от вас адрес.
Ако искате да съхранявате своя ETH в собствения си портфейл, имате две основни опции: горещи портфейли и студени портфейли.
Горещи портфейли
Портфейл за криптовалута, свързан по някакъв начин с интернет, се нарича горещ портфейл. Обикновено това ще бъде мобилно или настолно приложение, което ви позволява да проверявате балансите си и да изпращате или получавате токени. Тъй като горещите портфейли са онлайн, те са склонни да бъдат по-уязвими към атаки, но и по-удобни за ежедневни плащания.
Trust Wallet е пример за лесен за използване мобилен портфейл с много поддържани криптовалути.
Студени портфейли
Студеният портфейл е крипто портфейл, който не е изложен на интернет. Тъй като няма онлайн
вектор на атака, шансовете за атака са като цяло по-ниски. В същото време студените портфейли обикновено са по-малко интуитивни за използване от горещите портфейли. Примерите за студени портфейли могат да включват
хардуерни портфейли или
хартиени портфейли, но използването на хартиени портфейли често не се препоръчва, тъй като мнозина ги смятат за остарели и рискови за използване.
Виталик Бутерин проектира най-ранната емблема на Ethereum. Тя се състоеше от два завъртани символа за сумиране Σ (сигма от гръцката азбука). Окончателният дизайн на логото (въз основа на тази емблема) е съставен от ромбовидна форма, наречена октаедър, заобиколен от четири триъгълника. Подобно на други валути, етер може да е полезно да има стандартен символ на Unicode, така че приложенията и уебсайтовете лесно да показват стойности на етер. Въпреки че не е толкова широко използван като $ за USD, най-често използваният символ за етер е Ξ.
Съдържание
Най-просто казано, мащабируемостта е мярка за способността на системата да расте. В компютрите например мрежа или сървър могат да бъдат мащабирани, за да се справят с по-голямо търсене чрез различни методи.
В криптовалутата мащабируемостта се отнася до това колко добре може да расте блокчейн, за да побере повече потребители. Повече потребители означава повече операции и транзакции, „конкуриращи се“ да бъдат включени в блокчейна.
Поддръжниците на Ethereum вярват, че следващата итерация на интернет ще бъде изградена върху платформата. Така нареченият
Web 3.0 ще доведе до децентрализирана топология, характеризираща се с липса на посредници, фокус върху поверителността и преминаване към истинска собственост върху собствените данни. Тази основа ще бъде изградена с помощта на разпределени изчисления под формата на
интелигентни договори и разпределени протоколи за съхранение/комуникация.
За да постигне това обаче, Ethereum трябва да увеличи значително броя на трансакциите, които може да обработи, без да навреди на децентрализацията на мрежата. Понастоящем Ethereum не ограничава обема на трансакциите, като ограничава
размера на блока, както прави
биткойн. Вместо това има
блоково ограничение за газ – само определено количество
газ може да се побере в даден блок.
Например, ако сте имали блоково ограничение за газ от 100 000 gwei и искате да включите десет трансакции с лимит на газ от 10 000 gwei всяка, това би сработило. Така ще бъде и за две трансакции от 50 000 gwei. Всички други трансакции, подадени заедно с тях, ще трябва да изчакат следващия блок.
Това не е идеално за система, която всеки използва. Ако има повече висящи трансакции от наличното пространство в блок, скоро ще се стигне до изоставане. Цената на газа ще се повиши и потребителите ще трябва да надхвърлят залога на другите, за да бъдат включени първо техните трансакции. В зависимост от това колко натоварена е мрежата, операциите могат да станат твърде скъпи за определени случаи на употреба.
Нарастването на популярността на
CryptoKitties беше отличен пример за ограниченията на Ethereum на този фронт. През 2017 г. играта, базирана на Ethereum, подтикна много потребители да извършват трансакции, за да участват в отглеждането на свои собствени цифрови котки (представени като
незаменяеми токени). Тя стана толкова популярна, че висящите трансакции скочиха нагоре, което доведе до изключително задръстване на мрежата за известно време.
Изглежда, че само повишаването на блоковото ограничение за газ би облекчило всички проблеми с мащабируемостта. Колкото по-висок е таванът, толкова повече трансакции могат да бъдат обработени за определен период от време, нали?
За съжаление, това просто не е възможно, без да се жертват ключовите свойства на Ethereum. Виталик Бутерин предложи Трилемата на блокчейн (визуализирана по-долу), за да обясни деликатния баланс, който блокчейн трябва да постигне.
Трилемата на блокчейн: Мащабируемост (1), Сигурност (2) и Децентрализация (3).
Избирайки да оптимизирате две от три от горните характеристики, третата ще липсва. Блокчейн като Ethereum и биткойн дават приоритет на
сигурността и децентрализацията. Техните
консенсусни алгоритми гарантират сигурността на техните мрежи, които се състоят от хиляди възли, но това води до лоша мащабируемост. С толкова много възли, които получават и валидират трансакции, системата е много по-бавна от централизираните алтернативи.
В друг сценарий, блоковото ограничение за газ може да бъде вдигнато, така че мрежата да постигне сигурност и мащабируемост, но няма да бъде толкова децентрализирана.
Това е така, защото повече трансакции в блок водят до по-големи блокове. Все пак възлите в мрежата трябва периодично да ги изтеглят и разпространяват. И този процес е интензивен за хардуера. Когато блоковото ограничение за газ се увеличи, за възлите става по-трудно да валидират, съхраняват и излъчват блокове.
В резултат на това бихте очаквали възлите, които не могат да се справят, да напуснат мрежата. Продължавайки по този начин, само част от мощните възли биха могли да участват – което води до по-голяма централизация. Може да се окажете с блокчейн, който е сигурен и мащабируем, но няма да бъде децентрализиран.
И накрая, можем да си представим блокчейн, който се фокусира върху децентрализацията и мащабируемостта. За да бъде едновременно бърз и децентрализиран, трябва да се направят жертви, когато става въпрос за използвания консенсусен алгоритъм, което води до по-слаба сигурност.
През последните години Ethereum рядко надвишава десет
трансакции в секунда (TPS). За платформа, която има за цел да се превърне в „световен компютър“, този брой е изненадващо малък.
Решенията за мащабиране отдавна са част от
пътната карта на Ethereum.
Плазмата е един пример за решение за мащабиране. Тя има за цел да увеличи ефективността на Ethereum, но техниката може да се приложи и към други блокчейн мрежи.
Въпреки целия си потенциал, понастоящем Ethereum има значителни ограничения. Вече обсъждахме въпроса за мащабируемостта. Накратко, ако Ethereum има за цел да бъде гръбнакът на новата финансова система, той трябва да може да обработва много повече трансакции в секунда. Предвид разпределения характер на мрежата, това е изключително труден за решаване проблем и разработчиците на Ethereum мислят за това от години.
От една страна, за да се поддържа мрежата достатъчно децентрализирана, трябва да се прилагат ограничения. Колкото по-високи са изискванията за работа на възел, толкова по-малко участници ще има и по-централизирана става мрежата. Така че увеличаването на броя на трансакциите, които Ethereum може да обработи, може да застраши целостта на системата, тъй като това също би увеличило тежестта върху възлите.
Друга критика към Ethereum (и други криптовалути с
доказателство за работа) е, че тя е изключително ресурсоемка. За да се добави успешно блок към блокчейн, трябва да се копае. За да се създаде блок по този начин обаче, трябва бързо да се извършват изчисления, които консумират огромни количества електроенергия.
За да се справят с горните ограничения, е предложен голям набор от надстройки, наричани заедно Ethereum 2.0 (или ETH 2.0). След като бъде въведен напълно, ETH 2.0 би трябвало значително да подобри производителността на мрежата.
Както бе споменато по-горе, всеки възел съхранява копие на целия блокчейн. Всеки път, когато се разширява, всеки от възлите трябва да се актуализира, което консумира тяхната честотна лента и наличната памет.
Използвайки метод, наречен фрагментиране, това вече може да не е необходимо. Името се отнася до процеса на разделяне на мрежата на подмножества от възли - това са нашите фрагменти. Всеки от тези фрагменти ще обработва свои собствени трансакции и договори, но въпреки това може да комуникира с по-широката мрежа от фрагменти, ако е необходимо. Тъй като всеки фрагмент се потвърждава независимо, вече не е необходимо да съхраняват данни от други фрагменти.
Мрежата през март 2020 г. спрямо мрежата с реализирано фрагментиране.
Фрагментирането е един от най-сложните подходи за мащабиране, който изисква много работа за проектиране и внедряване. Ако обаче бъде успешно приложен, той би бил и един от най-ефективните, увеличавайки пропускателната способност на мрежата с магнитуди.
С плазмата вторичните вериги са закотвени в основния блокчейн на Ethereum, но те поддържат комуникацията до минимум. Те работят повече или по малко независимо, въпреки че потребителите все още разчитат на основната верига за уреждане на спорове или „завършване“ на дейностите си по вторичните вериги.
Намаляването на количеството данни, които възлите трябва да съхраняват, е жизненоважно за успешното мащабиране на Ethereum. Подходът на плазмата позволява на разработчиците да очертаят функционирането на техните „детски“ вериги в интелигентен договор за основната верига. След това те са свободни да създават приложения с информация или процеси, които биха били твърде скъпи за съхранение/изпълнение в основната верига.
Сборните пакети са подобни на
плазмата в смисъл, че имат за цел да мащабират Ethereum чрез преместване на трансакции от основния блокчейн. И така, как работят?
Един-единствен договор за основната верига държи всички средства във вторичната верига и съхранява криптографско доказателство за текущото състояние на тази верига. Операторите на тази вторична верига, които поставят облигация в договора за основната мрежа, се уверяват, че към договора за основната мрежа са ангажирани само валидни преходи на състоянието. Идеята е, че тъй като това състояние се поддържа извън веригата, няма нужда от съхраняване на данните в блокчейна. Ключовата разлика между сборните пакети и плазма обаче се крие в начина, по който трансакциите се подават към основната верига. Използвайки специален тип трансакция, голям брой трансакции могат да бъдат „събрани“ (обединени) заедно в специален блок, наречен сборен блок.
Има два вида сборни пакети: оптимистичен и ZK сбор. И двата гарантират правилността на преходите на състояния по различни начини.
ZK сборовете подават трансакции, използвайки криптографски метод за проверка, наречен
доказателство за нулеви знания. По-конкретно, подход към него, наречен
zk-SNARK . Няма да навлизаме в подробности за това как работи тук, но ето как може да се използва за сборни пакети. Това е начин различните страни да си доказват взаимно, че имат определена информация, без да разкриват каква е тази информация.
В случая на ZK сборовете тази информация е преход на състояния, които се подават към основната верига. Голямо предимство на това е, че този процес може да се случи почти мигновено и на практика няма шанс за подаване на повредено състояние.
Оптимистичните сборни пакети жертват известна мащабируемост за по-голяма гъвкавост. С помощта на виртуална машина, наречена Оптимистична виртуална машина (OVM), те позволяват да се изпълняват интелигентни договори по тези вторични вериги. От друга страна, няма криптографско доказателство, че преходът на състоянието, представен в основната верига, е правилен. За да се смекчи този проблем, има леко забавяне, което позволява на потребителите да оспорват и отхвърлят невалидни блокове, изпратени в основната верига.
Доказателство за залог (PoS) е алтернативен метод на
Доказателство за работа за валидиране на блокове. В системата на доказателство за залог блоковете не се
копаят като такива, а се
създават (понякога се нарича
изковаване). Вместо копачи, конкуриращи се с хеш мощност, периодично се избира произволен възел (или
валидатор) за валидиране на кандидат блок. Ако се направи правилно, те ще получат всички такси за трансакции на този блок и, в зависимост от протокола, евентуално
възнаграждение за блок.
Тъй като не става въпрос за копаене, подходът на доказателство за залог се счита за по-малко вреден за околната среда. Валидаторите не консумират толкова енергия, колкото копачите, и вместо това могат да монтират блокове на хардуер от потребителски клас.
Планирано е Ethereum да премине от PoW към PoS като част от Ethereum 2.0, с надстройка, известна като
Casper. Въпреки че точната дата все още не е формализирана, първата итерация вероятно ще стартира през 2020 г.
В протоколите за доказателство за работа сигурността на мрежата се гарантира от копачите. Копачите няма да мамят, тъй като това би било прахосване на електричество и би довело до загуба на потенциални награди. При доказателството за залог няма такава
теория на игрите и се прилагат различни
криптоикономически мерки за гарантиране на сигурността на мрежата.
Вместо риска от загуба, това, което предотвратява нечестното поведение, е рискът от загуба на средства. Валидаторите трябва да предложат залог (което означава притежание на токени), за да бъдат допуснати за валидиране. Това е определено количество етер, което се губи, ако възелът се опитва да мами, или бавно се изчерпва, ако възелът не реагира или е офлайн. Въпреки това, ако валидаторът изпълнява допълнителни възли, ще спечелят повече награди.
Колко ETH ми трябва, за да залагам на Ethereum?
Прогнозният минимален залог за Ethereum е 32 ETH на валидатор. Това е толкова високо, че цената на опитите за
51% атака да стане изключително висока.
Колко ETH мога да спечеля, като залагам на Ethereum?
Това не е лесен въпрос за отговор. Това се основава, разбира се, на вашия залог, но също и на общия размер на ETH, заложен в мрежата, и процента на инфлация. Като много груба оценка, настоящите изчисления прогнозират около 6% годишна възвръщаемост. Имайте предвид, че това е само оценка и може да се промени в бъдеще.
Колко дълго е заключен моят ETH при стейкинг?
Ще има опашка за теглене на вашия ETH от вашия валидатор. Ако няма опашка, минималното време за теглене е 18 часа, но се регулира динамично в зависимост от това колко валидатори теглят в даден момент.
Има ли риск в стейкинг на ETH?
Тъй като сте валидатор в мрежата, който е отговорен за поддържането на мрежовата сигурност, има някои рискове, които трябва да имате предвид. Ако вашият валидационен възел излезе офлайн за продължителен период, може да загубите значителна част от депозита си. Също така, ако депозитът ви падне под 16 ETH в даден момент, ще бъдете премахнати от набора валидатори.
Трябва да се има предвид и по-системен рисков фактор.
Доказателството за залог досега не е било прилагано в такъв мащаб, така че не можем да бъдем напълно сигурни, че по някакъв начин няма да се провали. Софтуерът винаги ще има грешки и уязвимости и това може да има опустошителен ефект – особено когато са заложени милиарди долари.
Съдържание
Децентрализираното финансиране (или просто DeFi) е движение, което има за цел децентрализация на финансови приложения. DeFi е изградено на обществени блокове с
отворен код, които са свободни за достъп от всеки с
интернет връзка (
без разрешение). Това е решаващ елемент за включване на потенциално милиарди хора в тази нова, глобална финансова система.
В разрастващата се екосистема на DeFi потребителите взаимодействат с интелигентни договори и помежду си чрез
мрежи peer-to-peer (P2P) и
децентрализирани приложения (DApps). Голямото предимство на DeFi е, че въпреки че прави всичко това възможно, потребителите все още поддържат собствеността върху средствата си по всяко време.
Казано просто, движението за децентрализирано финансиране (DeFi) има за цел да създаде нова финансова система, която да е свободна от ограниченията на настоящата. Както се случва, поради относително високата си степен на децентрализация и голямата база разработчици, по-голямата част от DeFi в момента се изгражда на Ethereum.
Вероятно вече знаете, но едно от големите предимства на
биткойн е, че не е необходима централна страна за координиране на работата на мрежата. Но какво ще стане, ако използваме това като основна идея и направим програмируеми приложения върху него? Това е потенциалът на DeFi приложенията. Няма централни координатори или посредници и няма отделни точки на неуспех.
Както бе споменато по-горе, едно от големите предимства на DeFi е отвореният достъп. Има милиарди хора по света, които нямат добър достъп до всякакъв вид финансови услуги. Можете ли да си представите как бихте управлявали ежедневието си без никаква сигурност във вашите финанси? Има милиарди хора, които живеят по този начин и в крайна сметка това е демографската група, на която DeFi се опитва да служи.
Всичко това звучи страхотно, така че защо DeFi още не е завладяло света? Е, в момента повечето приложения за DeFi са трудни за използване, тромави, често имат неизправности и са доста експериментални. Оказва се, че проектирането дори на рамките за тази екосистема е изключително трудно, особено в разпределена среда за развитие.
Решаването на всички предизвикателства при изграждането на екосистемата DeFi е дълъг път напред за софтуерните инженери,
теоретиците на игрите,
дизайнерите на механизми и много други. Предстои да видим дали приложенията на DeFi някога ще стигнат до масовото приемане.
Един от най-популярните случаи на използване на децентрализирано финансиране (DeFi) са
стейбълкойните. По същество това са токени на блокчейн, чиято стойност е обвързана с актива в реалния свят, като например
фиатната валута. Например
BUSD е фиксиран към стойността на USD. Това, което прави тези токени удобни за използване, е, че тъй като съществуват на блокчейн, те са много лесни за съхранение и прехвърляне.
Друг популярен вид приложение е кредитирането. Има много услуги
peer-to-peer (P2P), които ви позволяват да заемате средствата си на други и да събирате лихвени плащания в замяна. Всъщност един от най-лесните начини да го направите е чрез
Binance Lending. Всичко, което трябва да направите, е да прехвърлите средствата си в портфейла си за кредитиране и можете да започнете да печелите лихви на следващия ден!
Може би най-вълнуващата част от DeFi обаче са приложенията, които трудно се категоризират. Те могат да включват всички видове peer-to-peer, децентрализирани пазари, където потребителите могат да обменят уникални
крипто колекционерски предмети и други дигитални артикули. Те могат също така да позволят създаването на синтетични активи, където всеки може да създаде пазар за почти всичко, което има стойност. Други приложения могат да включват
пазари за прогнозиране, деривати и много други.
Децентрализирана борса (DEX) е място, което позволява да се извършват сделки директно между потребителските портфейли. Когато търгувате в
Binance, централизирана борса, изпращате средствата си към Binance и търгувате чрез нейните вътрешни системи.
Децентрализираните борси са различни. Чрез магията на
интелигентните договори те ви позволяват да търгувате директно от вашия
крипто портфейл, елиминирайки възможността за хакване на борсата и други рискове.
Чудесен пример за децентрализирана борса е
Binance DEX. Някои други забележителни примери, изградени на Ethereum, са Uniswap, Kyber Network и IDEX. Мнозина дори ще ви позволят да търгувате от
хардуерен портфейл за максимална сигурност.
Централизирани срещу децентрализирани борси.
По-горе илюстрирахме разликите между централизираните и децентрализираните борси. Вляво можем да видим, че Binance стои в средата на трансакциите между потребители. Така че, ако Алис иска да търгува с токен А за токен Б на Боб, първо трябва да депозира активите си на борсата. След търговията
Binance ще преразпредели салдата им съответно.
Вдясно обаче е децентрализирана борса. Ще забележите, че в трансакцията не участва трета страна. Вместо това токенът на Алис се заменя директно с този на Боб чрез използване на интелигентен договор. По този начин нито една от страните не трябва да се доверява на посредник, тъй като условията на договора им са автоматично изпълними.
Към февруари 2020 г. DEX са най-често използваните приложения на върха на блокчейна на Ethereum.
Обемът на търговия в сравнение с централизираните борси обаче е все още малък. Независимо от това, ако разработчиците и дизайнерите на DEX опреснят потребителското изживяване, за да бъде по-разбираемо за потребителите, DEX биха могли да се конкурират с централизираните борси в бъдеще.
Съдържание
„Възел на Ethereum“ е термин, който може да се използва за описание на програма, която по някакъв начин взаимодейства с мрежата на Ethereum. Възел на Ethereum може да бъде всичко – от просто приложение за портфейл за мобилен телефон до компютър, който съхранява цяло копие на блокчейна.
Всички възли работят по някакъв начин като комуникационна точка, но има различни видове възли в мрежата на Ethereum.
Ethereum, за разлика от
биткойн, няма нито една програма като свое референтно приложение. Докато екосистемата на биткойн има
Bitcoin Core като основен софтуер за възел, Ethereum има набор от индивидуални (но съвместими) програми, базирани на
жълтата книга. Популярните опции включват
Geth и
Parity.
За да взаимодействате с мрежата на Ethereum по начин, който ви позволява да валидирате данните за блокчейн независимо, трябва да стартирате пълен възел, използвайки софтуер като този, споменат по-горе.
Софтуерът ще изтегли блокове от други възли и ще провери дали включените трансакции са правилни. Той също така ще изпълнява всички интелигентни договори, които са били извикани, за да се гарантира, че получавате същата информация като другите партньори. Ако всичко работи по предназначение, можем да очакваме всеки възел да има идентично копие на блокчейна на своите машини.
Пълните възли са жизненоважни за функционирането на Ethereum. Без множество възли, разпространени по целия свят, мрежата ще загуби своите устойчиви на цензура и децентрализирани свойства.
Изпълнението на пълен възел ви позволява да допринесете директно за здравето и сигурността на мрежата. Но пълният възел често изисква отделна машина за работа, както и периодична поддръжка. Леките възли може да са по-добър вариант за потребителите, които не могат да изпълняват пълен възел (или просто предпочитат да не го правят).
Както подсказва името, леките възли са леки – те използват по-малко ресурси и заемат минимално място. Като такива те могат да работят на устройства с по-ниски спецификации като телефони или лаптопи. Но тези ниски режийни разходи идват на цена: леките възли не са напълно самодостатъчни. Те не синхронизират блокчейна в пълен размер и затова изискват пълни възли, за да им подават съответна информация.
Леките възли са популярни сред търговците, услугите и потребителите. Те се използват широко за извършване и получаване на плащания в сценарии, където пълните възли се считат за ненужни и твърде скъпи за изпълнение.
Възелът за копаене може да бъде или пълен, или лек. Терминът „възел за копаене“ всъщност не се използва, както е в биткойн екосистемата, но въпреки това си струва да се идентифицират тези участници.
За да копаят Ethereum, потребителите се нуждаят от допълнителен хардуер. Често срещана практика включва изграждането на машина за копаене . С тях потребителите свързват множество графични процесори заедно, за да хешират данни при високи скорости.
Копачите имат две възможности: самостоятелно копаене или в пул за копаене.
Самостоятелното копаене означава, че копачът работи сам, за да създава
блокове. Ако успеят, те не споделят своите награди за копаене с никого. Като алтернатива, когато се присъединят към
пул за копаене, те комбинират своята хешираща мощност с тази на други потребители. Това ще ги направи по-склонни да намерят блок, но също така ще трябва да споделят своите награди с членовете на пула.
Един от страхотните аспекти на блокчейн е отвореният достъп. Това означава, че всеки може да стартира възел Ethereum и да укрепи мрежата чрез валидиране на трансакции и блокове.
Подобно на
биткойн, има редица бизнеси, които предлагат plug-n-play възли на Ethereum. Това може да е най-добрият вариант, ако просто искате да стартирате възел – но бъдете готови да платите допълнително за удобството.
Както бе споменато, Ethereum има редица различни софтуерни реализации на възли, като
Geth или
Parity. Ако искате да стартирате свой собствен възел, ще трябва да се запознаете с процеса на настройка за изпълнението, което решите да стартирате.
Освен ако не искате да стартирате специален възел, наречен архивен възел, лаптоп от потребителски клас трябва да е достатъчен за стартиране на пълен възел на Ethereum. В същото време е най-добре да не използвате ежедневната си машина, тъй като това може да я забави значително.
Изпълнението на собствен възел работи най-добре на устройства, които винаги могат да бъдат онлайн. Ако вашият възел излезе офлайн, може да отнеме значително време, за да се синхронизира с мрежата, след като отново е онлайн. Поради това най-добрите решения са устройства, които са евтини за изграждане и лесни за поддръжка. Например, можете да стартирате лек възел дори на Raspberry Pi.
Тъй като скоро мрежата ще премине към
доказателство за залог , добивът на Ethereum не е най-сигурният дългосрочен залог. След като преходът се случи, копачите на Ethereum вероятно ще насочат своето минно оборудване към друга мрежа или ще го продадат изцяло.
Въпреки това, ако искате да участвате в добива на Ethereum, ще ви е необходим специализиран хардуер, като например графични процесори или
ASIC. Ако търсите разумна възвръщаемост, най-вероятно ще се нуждаете от персонализирана машина за копаене и достъп до евтина електроенергия. Освен това ще трябва да настроите портфейл на Ethereum и да конфигурирате софтуера за копаене, за да го използвате. Всичко това изисква значителна инвестиция във време и пари, така че внимателно преценете дали сте готови за предизвикателството.
ProgPoW означава
Програмно доказателство за работа. Това е предложено разширение на алгоритъма за извличане на Ethereum, Ethash, който е предназначен да направи графичните процесори по-конкурентоспособни с
ASIC.
Устойчивостта на ASIC е силно дискутирана тема от години както в Bitcoin, така и в Ethereum общността. В случая на биткойн,
ASIC се превърнаха в доминираща сила за добив в мрежата.
В Ethereum обаче ASICs присъстват, но са много по-малко забележими – значителна част от копачите все още използват графични процесори. Тази ситуация обаче може скоро да се промени, тъй като все повече компании извеждат на пазара ASIC машини за копаене на Ethereum. Но защо ASIC могат да създадат проблем?
От една страна, ASIC могат драстично да намалят децентрализацията на мрежата. Ако копачите с графични процесори не са печеливши и трябва да затворят своите операции за копаене,
хешрейтът може да се концентрира в ръцете само на шепа копачи. Нещо повече, разработването на ASIC чипове е скъпо и само няколко компании имат възможности и ресурси за това. Това създава заплаха от монополизация от страна на производството чрез потенциално централизиране на добивната индустрия на Ethereum в ръцете на няколко корпорации.
Интеграцията на ProgPow е тема за противоречия от 2018 г. Докато някои смятат, че това може да бъде здравословно за екосистемата Ethereum, други се противопоставят на това поради потенциала му да причини
твърдо разклонение. С предстоящия преход към
доказателство за залог, остава да се види дали ProgPow някога ще бъде внедрен в мрежата.
Подобно на
биткойн, Ethereum е с
отворен код. Всеки е свободен да участва в разработването на самия протокол или да изгражда приложения върху него. Всъщност Ethereum в момента има най-голямата общност за програмисти в блокчейн пространството.
Интелигентните договори бяха описани първоначално през 90-те години на миналия век, но предоставянето им на върха на блокчейн постави изцяло нов набор от предизвикателства. Solidity беше предложен през 2014 г. от Гавин Ууд и оттогава се превърна в основен език за програмиране за разработване на интелигентни договори на Ethereum. Синтактично прилича на Java, JavaScript и C++.
По същество Solidity е това, което позволява на разработчиците да пишат код, който може да бъде разбит на инструкции, които виртуалната машина на Ethereum (EVM) може да разбере. Ако искате да разберете по-добре как работи,
Solidity GitHub е добро начало.
Трябва да се отбележи, че Solidity не е единственият език, достъпен за разработчиците на Ethereum. Друг популярен вариант е
Vyper, който прилича повече на Python по отношение на синтаксиса си.
