Всички икономики изпитват известно ниво на инфлация, която възниква, когато средната цена на стоките се увеличи, тъй като покупателната способност на тази валута намалява. Обикновено правителствата и финансовите институции работят заедно, за да осигурят плавна и постепенна инфлация. Има обаче много случаи в историята, когато инфлацията се е ускорила до такава безпрецедентна степен, че е причинила реалната стойност на валутата на тази страна да бъде намалена в обезпокоителни размери. Този ускорен темп на инфлация е това, което наричаме хиперинфлация.
В статията си „Паричната динамика на хиперинфлацията“ икономистът Филип Каган заявява, че периодите на хиперинфлация започват, когато цените на стоките и услугите се повишат с повече от 50% в рамките на един месец. Например, ако цената на чувал ориз се повиши от $10 на $15 за по-малко от 30 дни и от $15 на $22,50 до края на следващия месец, налице е хиперинфлация. И ако тази тенденция продължи, цената на чувал ориз може да се повиши до $114 за шест месеца и над $1000 за една година.
Рядко процентът на хиперинфлация остава в застой на 50%. В повечето случаи тези темпове се ускоряват толкова бързо, че цената на различни стоки и услуги може да се увеличи драстично в рамките на един ден или дори часове. Вследствие на нарастващите цени доверието на потребителите намалява и стойността на валутата на страната намалява. В крайна сметка хиперинфлацията предизвиква ефект на вълни, водещ до закриване на компании, повишени нива на безработица и намалени данъчни приходи. Добре известни епизоди на хиперинфлация се случиха в Германия, Венецуела и Зимбабве, но много други страни преживяха подобни кризи, включително Унгария, Югославия, Гърция и много други.
Хиперинфлацията в Германия
Един от най-известните примери за хиперинфлация се случи във Ваймарската република Германия след Първата световна война. Германия взима назаем огромни суми пари, за да финансира военните усилия, напълно вярвайки, че ще спечели войната и ще използва репарациите от съюзниците, за да изплатят тези дългове. Германия не само не спечели войната, но от нея се изискваше да плати милиарди долари репарации.
Въпреки дебата относно причините за хиперинфлацията в Германия, някои често цитирани причини включват спирането на златния стандарт, военните репарации и безразсъдното емитиране на книжни пари. Решението за спиране на златния стандарт в началото на войната означаваше, че количеството пари в обращение няма връзка със стойността на златото, което страната притежава. Тази противоречива стъпка доведе до обезценяване на германската валута, което принуди съюзниците да поискат репарациите да бъдат изплатени във всяка валута, различна от германската хартиена марка. Германия отговори, като отпечата огромни количества собствени пари за закупуване на чуждестранна валута, което доведе до още по-голямо обезценяване на стойността на германската марка.
В някои моменти по време на този епизод темповете на инфлация нарастваха с темпове от над 20% на ден. Германската валута стана толкова безполезна, че някои граждани изгаряха хартиените пари, за да затоплят домовете си, тъй като беше по-евтино от закупуването на дърва.
Хиперинфлацията във Венецуела
Благодарение на големите си запаси от петрол, Венецуела поддържаше здрава икономика през 20 век, но пренасищането с петрол през 80-те години, последвано от лошо икономическо управление и корупция в началото на 21 век, доведоха до силна социално-икономическа и политическа криза. Кризата започна през 2010 г. и сега е сред най-тежките в човешката история.
Нивата на инфлация във Венецуела се увеличиха бързо, като се повишиха от годишен темп от 69% през 2014 г. до 181% през 2015 г. Периодът на хиперинфлация започна през 2016 г., белязан от 800% инфлация до края на годината, последван от 4000% през 2017 г. и над 2 600 000% в началото на 2019 г.
През 2018 г. президентът Николас Мадуро обяви, че ще бъде издадена нова валута (суверенен боливар), за да се бори с хиперинфлацията, заменяйки съществуващия боливар в размер на 1/100 000. Така 100 000 боливара се превръщат в 1 суверенен боливар. Ефикасността на подобен подход обаче е силно съмнителна. Икономистът Стив Ханке заявява, че намаляването на нулите е „нещо козметично“ и „не означава нищо, освен ако не промените икономическата политика“.
Хиперинфлацията в Зимбабве
След независимостта на страната през 1980 г. икономиката на Зимбабве е доста стабилна през първите си години. Правителството на президента Робърт Мугабе обаче инициира програма през 1991 г., наречена ESAP (Програма за икономическо структурно приспособяване), която се счита за основна причина за икономическия колапс на Зимбабве. Заедно с ESAP, поземлените реформи, извършени от властите, доведоха до драстичен спад в производството на храни, което довежда до голяма финансова и социална криза.
Зимбабвийският долар (ZWN) започна да дава сигнали за нестабилност в края на 90-те години на миналия век, а хиперинфлационните епизоди започнаха в началото на 2000-те години. Годишните нива на инфлация достигнаха 624% през 2004 г., 1730% през 2006 г. и 231 150 888% през юли 2008 г. Поради липсата на данни, предоставени от централната банка на страната, лихвите след юли бяха базирани на теоретични оценки.
Според изчисленията на професор Стив Х. Ханке, хиперинфлацията в Зимбабве достига своя връх през ноември 2008 г. с годишен темп от 89,7 секстилиона процента, което се равнява на 79,6 милиарда процента на месец, или 98% на ден.
Зимбабве беше първата страна, която преживя хиперинфлация през 21 век и регистрира втория най-лош инфлационен епизод в историята (след Унгария). През 2008 г. ZWN беше официално изоставен и чуждите валути бяха приети като законно платежно средство.
Използването на криптовалути
Тъй като биткойн и други криптовалути не са базирани на централизирани системи, тяхната стойност не може да бъде определена от правителствени или финансови институции. Блокчейн технологията гарантира, че издаването на нови монети следва предварително определен график и че всяка единица е уникална и имунизирана срещу дублиране.
Това са някои от причините криптовалутите да стават все по-популярни - особено в страни, които се справят с хиперинфлация, като Венецуела. Подобни случаи могат да се видят в Зимбабве, където плащанията от тип peer-to-peer в цифрови валути са отбелязали драматичен ръст.
В някои страни властите проучват сериозно възможностите и рисковете, свързани с въвеждането на подкрепяна от правителството криптовалута като потенциална алтернатива на традиционната система за фиатна валута. Централната банка на Швеция е сред първите. Други забележителни примери включват централните банки на Сингапур, Канада, Китай и САЩ. Въпреки че много централни банки експериментират с блокчейни, тези системи няма непременно да създадат нова парадигма по отношение на паричната политика, тъй като е малко вероятно техните криптовалути да имат ограничено или фиксирано предлагане като биткойн.
Заключителни мисли
Въпреки че случаите на хиперинфлация може да изглеждат редки, ясно е, че сравнително кратък период на политически или социални вълнения може бързо да доведе до обезценяване на традиционните валути. По-ниското търсене на единствения износ на дадена страна също може да бъде движеща причина. След като валутата се обезцени, цените се изстрелват много бързо, създавайки в крайна сметка порочен кръг. Няколко правителства се опитаха да се противопоставят на този проблем чрез печатане на повече пари, но тази тактика сама по себе си се оказа безполезна и само послужи за по-нататъшно намаляване на общата валутна стойност. Интересно е да се отбележи, че тъй като доверието в традиционната валута пада, вярата в криптовалутата има тенденция да нараства. Това може да има мощни последици за бъдещето на начина, по който се гледа на парите и как се борави с тях в световен мащаб.