Какво е криптоикономика?
С прости думи, криптоикономиката предоставя начин за координиране на поведението на участниците в мрежата чрез комбиниране на криптография с икономика.
По-конкретно, криптоикономиката е област на компютърните науки, която се опитва да реши проблемите на координацията на участниците в цифровите екосистеми чрез криптография и икономически стимули.
От съществено значение е да се вземе предвид криптоикономиката, когато се изграждат децентрализирани мрежи, тъй като това е механизмът, който осигурява начин за привеждане в съответствие на стимулите на участниците без необходимост от доверени трети страни.
Вместо да бъде част от традиционната икономика, криптоикономиката е смесица от теория на игрите, дизайн на механизми, математика и други методологии от областта на икономиката. Основната цел е да се разбере как да се финансират, проектират, развиват и улесняват операциите на децентрализираните мрежи.
Тази статия ще се потопи в произхода на криптоикономиката и нейната роля в дизайна на биткойн и други децентрализирани мрежи.
Какъв проблем решава криптоикономиката?
Преди появата на биткойн, обикновено се смяташе, че е невъзможно да се създаде peer-to-peer мрежа, където се постига консенсус без значителни уязвимости към атаки и грешки.
Този проблем често се нарича Проблемът на византийските генерали. Това е логична дилема, която демонстрира как в разпределените системи е критично за различните участници да постигнат споразумения. Проблемът предполага, че тъй като някои от участниците може да са ненадеждни, никога не могат да бъдат направени споразумения и мрежата не може да функционира по предназначение.
Със създаването на биткойн, Сатоши Накамото въведе икономически стимули в peer-to-peer мрежата и реши този проблем.
Оттогава децентрализираните мрежи продължават да разчитат на криптография, за да постигнат консенсус относно състоянието на мрежата и нейната история. Освен това повечето мрежи включват икономически стимули, които насърчават участниците в мрежата да се държат по определени начини.
Тази синергия на криптографски протоколи с икономически стимули дава възможност за изцяло нова екосистема от децентрализирани мрежи, които са устойчиви и сигурни.
Ролята на криптоикономиката в копаенето на биткойни
Целта на биткойн е да създаде мрежа за трансфер на стойност, която точно проверява трансферите на стойност и която е неизменна и устойчива на цензура.
Това се постига чрез процеса на копаене, при който копачите, които успешно валидират блок от трансакции, се възнаграждават в биткойни. Такъв икономически стимул насърчава копачите да действат честно, което прави мрежата по-надеждна и сигурна.
Процесът на копаене включва решаване на труден математически проблем, базиран на криптографски хеш алгоритъм. В този контекст хешовете се използват за свързване на всеки блок със следващия блок, като по същество се създава запис с клеймо на одобрени трансакции, наречен блокчейн.
Хешовете също се използват в изчислителните пъзели, които копачите се състезават да решават. Освен това, едно от консенсусните правила, които трансакциите трябва да следват, е, че биткойн може да се изразходва само ако е генериран валиден цифров подпис от частен ключ.
Тези технологични правила, свързани с копаене, са приведени в съответствие с изискванията за сигурност на биткойн мрежата, включително предотвратяване на злонамерените участници да поемат контрол.
Как криптоикономиката подобрява сигурността на биткойн?
Моделът за сигурност на биткойн е изграден около принципа „мнозинството управлява“. Това означава, че злонамерените участници биха могли потенциално да поемат контрола върху блокчейна, като завземат контрола върху по-голямата част от изчислителната мощност на мрежата при атака, обикновено наричана 51% атака.
При такъв сценарий нападателите биха могли да попречат на това нови трансакции да получат потвърждения или дори да отменят изцяло трансакциите. Получаването на контрол върху това количество мощност на хеширане обаче би било изключително скъпо, изисквайки значителен хардуер и значителни количества електроенергия.
Криптоикономиката е една от причините за успеха на биткойн. Сатоши Накамото приложи предположения, за да насърчи определени стимули за различните класове участници в мрежата. Гаранциите за сигурност на системата зависят много от ефективността на тези предположения за това как участниците в мрежата реагират на определени икономически стимули.
Без трудността на неговия криптографски протокол нямаше да има сигурна разчетна единица, с която да се възнаграждават копачите. Без копачите не би имало доверие във валидността на историята на трансакциите на разпределения регистър, освен ако не е проверена от доверена трета страна, което би обезсилило едно от основните предимства на биткойн.
Въз основа на криптоикономически предположения, симбиотичната връзка между копачите и биткойн мрежата осигурява увереност. Това обаче не е гаранция, че системата ще просъществува и в бъдеще.
Криптоикономическият кръг
Криптоикономическият кръг е холистичен модел на криптоикономиката. Той е публикуван от Джоел Монегро и илюстрира абстрактни потоци от стойност през различни класове участници в такава peer-to-peer икономика.
Моделът представлява тристранен пазар между копачи (страната на предлагането), потребителите (страната на търсенето) и инвеститорите (страната на капитала). Всяка група обменя стойност помежду си, използвайки оскъден криптоикономически ресурс (токен).
В отношенията копач-потребител в кръга копачите се компенсират за работата си чрез токени, използвани от потребителите. Консенсусният протокол на мрежата стандартизира този процес, докато криптоикономическият модел контролира кога и как се плаща на копачите.
Създаването на мрежова архитектура, която се поддържа от страна на разпределени доставки (копачи), е желателно, стига ползите да надвишават недостатъците. Предимствата често включват устойчивост на цензура, трансакции без граници и по-висока надеждност. Но децентрализираните системи обикновено имат по-ниска производителност в сравнение с централизираните модели.
Ролята на инвеститора в този модел е двойна: осигуряване на ликвидност за копачите, за да продават своите токени, и капитализиране на мрежата чрез поддържане на цени на токени, които са над разходите за копаене.
Моделът илюстрира тези две роли, като разделя инвеститорите на две групи: търговци (краткосрочни инвеститори) и държащи (дългосрочни инвеститори).
Търговците създават ликвидност за токена, така че копачите да могат да продават своите изкопани токени и да покриват оперативните разходи, докато притежателите капитализират мрежата за растеж чрез поддържане на цените на токените. Връзката копач-търговец работи с директен поток от стойност, докато връзката копач-държащ работи с индиректен поток от стойност.
Това просто означава, че всички участници в такава икономика зависят един от друг, за да постигнат своите икономически цели. Такъв дизайн създава здрава и сигурна мрежа. Спазването на стимулирания набор от правила е по-полезно за отделния участник, отколкото злонамерената дейност - което от своя страна прави мрежата по-устойчива.
Заключителни мисли
Въпреки че е относително нова концепция, която се появи с раждането на биткойн, криптоикономиката е важен градивен елемент, който трябва да се има предвид при проектирането на децентрализирани мрежи.
Изолирането на различните роли в криптоикономическите модели помага да се анализират разходите, стимулите и потоците от стойност за всяка група участници. Може също така да помогне да се помисли за относителната власт и да се идентифицират потенциални точки на централизация, което е важно за проектиране на по-балансирано управление и модели за разпределение на токени.
Сферата на криптоикономиката и използването на криптоикономически модели могат да бъдат много полезни при разработването на бъдещи мрежи. Чрез изучаване на криптоикономически модели, които вече са изпробвани и тествани в реални среди, бъдещите мрежи могат да бъдат проектирани да бъдат по-ефективни и устойчиви, което води до по-стабилна екосистема от децентрализирани икономики.