Доказателство с нулево знание, понякога наричано също zk протокол, е метод за проверка, който се осъществява между доказващ и проверяващ. В система за доказателство за нулеви знания, доказващият е в състояние да докаже на проверяващия, че притежава знанието за определена част от информацията (като решението на математическо уравнение), без да разкрива самата информация. Тези системи за доказване могат да се използват от съвременните криптографи за осигуряване на повишени нива на поверителност и сигурност.
Zk доказателството трябва да отговаря на две основни изисквания, известни като пълнота и надеждност. Пълнотата се отнася до способността на доказващия да демонстрира познаване на съответната информация с висока степен на вероятна точност. За да бъде доказателството надеждно, проверяващият трябва да може надеждно да определи дали доказващият действително притежава информацията, или не. И накрая, за да бъде наистина нулево знание, доказателството трябва да постигне както пълнота, така и надеждност, без въпросната информация изобщо да бъде комуникирана между доказващия и проверяващия.
Доказателствата за нулево знание се използват най-вече за приложения, в които поверителността и сигурността са от съществено значение. Системите за удостоверяване, например, могат да използват zk доказателства за проверка на идентификационни данни или самоличности, без директно да ги разкриват. Като прост пример може да се използва за проверка дали дадено лице има парола за компютърна система, без да е необходимо да се разкрива паролата.
Наука за използване на математически теории и изчисления с цел криптиране и декриптиране на информация.
„Кратък неинтерактивен аргумент на знанието с нулево знание“ - подход към доказателства с нулево знание.
Многофункционална криптографска функция, проектирана от Гуидо Бертони, Джоан Даемен, Михаел Петерс и Жил Ва...