Рискът от контрагента е ключово понятие в света на финансите и инвестициите. Отнася се до риска, че едната страна, участваща във финансова трансакция, може да не изпълни или да не успее да изпълни своите договорни задължения, причинявайки финансови загуби на другата страна. По-просто казано, това е рискът страната, с която сключвате сделка, да не може или да не желае да изпълни своята част от сделката.
Рискът от контрагента съществува в различни среди, включително банкирането на дребно и криптовалутното пространство. Може да възникне както в публичния, така и в частния сектор и засяга физически лица, корпорации и правителства. Разбирането и управлението на риска от контрагента е от съществено значение за инвеститорите, финансовите институции и регулаторите, за да гарантират стабилността и целостта на финансовата система.
Основният източник на риск от контрагента е потенциалът за неизпълнение или несъстоятелност. Ако контрагент стане неплатежоспособен, това означава, че той не е в състояние да изпълни финансовите си задължения, което потенциално води до финансови загуби за другата страна. Несъстоятелността може да възникне поради различни причини, като лошо финансово управление, икономически спадове, оперативни неуспехи, съдебни спорове или измама.
Нека да разгледаме пример за риск от контрагента в криптовалутна трансакция. Алис решава да заеме Ether (ETH) на Боб чрез платформа за DeFi. Условията на трансакцията са кодирани в смарт договор по следния начин: Боб публикува токен А на стойност $1000 като обезпечение за заем от $700 в ETH от Алис.
Сега, да кажем, че цената на токен А спадне драстично до $500 поради нестабилността на пазара. Ако Боб просрочи заема, Алис рискува да не получи обратно цялата си сума от $700, тъй като обезпечението сега струва само $500.
На практика в такива договори за заем има ликвидационен коефициент. Например, когато стойността на токен A спадне до $850, смарт договорът може да бъде кодиран да ликвидира токен A на Боб, за да се избегне загуба за Алис, но има възможност ликвидацията да не е станала достатъчно бързо, все още излагайки Алис на загуби.
Това е пример за риск от контрагента в пространството на DeFi, където рискът е свързан с възможността кредитополучателят да не изпълни задълженията си и кредиторът да поеме загубите.
Трябва да се вземат предвид няколко фактора, за да се управлява ефективно рискът от контрагента. Първо, кредитоспособността е критичен аспект. Кредитоспособността се отнася до способността на контрагента да изпълнява своите финансови задължения. Обикновено се оценява чрез анализиране на фактори като кредитни рейтинги, финансови отчети, съотношения на дълга, модели на паричните потоци и перспективи за индустрията. Високата кредитоспособност предполага нисък риск от контрагента, докато ниската кредитоспособност показва по-високо ниво на риск.
Друг аспект, който трябва да се вземе предвид, е концентрацията на експозиция. Концентрацията на експозиция се отнася до степента, в която дадена страна зависи от един контрагент или малка група от контрагенти. Диверсификацията на контрагентите спомага за намаляване на риска от концентрация и намалява общия риск от контрагента. Като цяло често се препоръчва ограничение на експозицията от 10% за един контрагент, за да се предотврати свръхконцентрация на риск. На практика обаче този праг може да бъде по-висок или по-нисък.
Освен това условията на договора играят решаваща роля. Договорните споразумения трябва да включват разпоредби за смекчаване на рисковете от контрагента, като изисквания за обезпечение, изискване за маржин и клаузи за прекратяване. Тези разпоредби помагат за защитата на интересите на участващите страни и осигуряват механизъм за смекчаване на потенциални загуби в случай на неизпълнение.
Обезпечението е ефективна стратегия за намаляване на риска при управлението на риска от контрагента. Това включва изискване от контрагента да предостави обезпечение, обикновено под формата на активи, като пари в брой или ценни книжа, като мярка срещу потенциални загуби. В случай на неизпълнение, обезпечението може да бъде ликвидирано, за да покрие всички загуби.
Внимателното наблюдение и активното управление на риска са от съществено значение за управлението на риска от контрагента. Редовното наблюдение на финансовото състояние и кредитоспособността на контрагентите може да помогне за идентифициране на предупредителни знаци и потенциални рискове от неизпълнение. Ако се появят някакви предупредителни знаци, може да са необходими проактивни мерки като намаляване на експозицията, предоговаряне на условия или търсене на алтернативни контрагенти.
Сложната лихва се отнася до лихвата, натрупана върху главницата, в допълнение към лихвата от предходни пери...