Количествено затягане (QT)
Количественото затягане (QT) е инструмент на паричната политика, използван от централните банки за намаляване на предлагането на пари в икономиката. За разлика от
количественото облекчаване (QE), което включва закупуване на държавни ценни книжа за инжектиране на пари в икономиката, QT включва продажбата на тези ценни книжа от баланса на централната банка.
Когато централните банки участват в QT, те продават държавни облигации и други финансови активи, които са придобили по време на периоди на QE. По този начин те „премахват“ парите от финансовата система, намалявайки наличната сума за отпускане на заеми и харчене. Това действие се предприема, за да се противодейства на инфлационния натиск или за нормализиране на паричната политика след периоди на стимули.
1. Лихвени проценти: QT обикновено води до увеличаване на
лихвените проценти. Тъй като централните банки намаляват паричното предлагане, заемите стават по-скъпи, което води до покачване на лихвените проценти. По-високите лихвени проценти могат да намалят икономическата активност и да забавят растежа, като засегнат бизнеса и потребителите.
2. Цени на активите: Продажбата на държавни облигации и други активи през тримесечието може да окаже натиск за намаляване на цените на облигациите. Следователно доходността по тези облигации нараства, което ги прави по-привлекателни за инвеститорите в сравнение с по-рискови активи като акции. Тази промяна в предпочитанията на инвеститорите може да доведе до нестабилност на финансовите пазари, особено при капитала.
3. Обменни курсове: QT също може да повлияе на обменните курсове. Тъй като
централните банки намаляват своите баланси, търсенето на тяхната валута може да се увеличи спрямо други валути, което води до поскъпване на валутата. По-силната валута може да повлияе отрицателно върху износа, но може да помогне за контрол на
инфлацията чрез намаляване на себестойността на вносните стоки.
1. Волатилност: Пазарите на криптовалути са известни със своята волатилност и прилагането на QT от централните банки може да изостри тази
волатилност.
2. Регулаторен отговор: Затягането на паричната политика от централните банки чрез QT може да доведе до регулаторен контрол и потенциални регулации относно криптовалутите. Властите могат да гледат на криптовалутите като на потенциален риск за финансовата стабилност по време на икономическо затягане и може да се стремят да наложат по-строги регулации за смекчаване на тези рискове.
3. Настроения на инвеститорите: Въздействието на QT върху пазарите на криптовалути може да зависи и от настроенията на инвеститорите. Ако инвеститорите възприемат криптовалутите като безопасно убежище по време на периоди на икономическо затягане, те могат да повишат цените. Обратно, ако преобладават опасенията за регулаторни мерки или нестабилност на пазара, инвеститорите могат да продадат криптовалути, което да доведе до спад на цените.
В заключение, количественото затягане е инструмент на паричната политика, използван от централните банки за намаляване на паричното предлагане в икономиката. Неговото въздействие се простира отвъд традиционните финансови пазари до пазарите на криптовалути, като влияе на цените на активите, лихвените проценти, обменните курсове и настроенията на инвеститорите. Разбирането на ефектите от QT е от решаващо значение както за инвеститорите, така и за политиците при навигиране в сложността на паричната политика и динамиката на финансовите пазари.