Докато повечето блокчейн системи или използват консенсусен алгоритъм за доказателство за работа (PoW) или доказателство за залог (PoS), доказателството за изгаряне (PoB) се тества като възможна алтернатива на тях.
Най-общо казано, консенсусните алгоритми на блокчейн са отговорни за поддържането на мрежата защитена и за проверката и валидирането на трансакциите.
Блокчейн с доказателство за работа, като този на биткойн, създава сценарий, при който копачите се състезават да намерят валидно решение на сложна криптографска задача. Първият копач, който намери решение за определен блок, излъчва своето доказателство за работа (блок хеш) към останалата част от мрежата. След това разпределената мрежа от възли ще провери дали това доказателство е валидно, или не. Ако е валидно, копачът печели правото да добави постоянно този блок към блокчейна и също така се възнаграждава с новогенерирани биткойни.
Що се отнася до блокчейните с доказателство за залог, алгоритъмът за консенсус работи по различен начин. Вместо да използва хеш функции, PoS алгоритъмът използва цифрови подписи, които доказват собствеността върху монети. Валидирането на нови блокове се извършва от така наречените block forgers или minters (създатели на блокове), които се избират по детерминистичен начин. Колкото повече монети има един даден създател, толкова по-големи са шансовете да бъде избран за блок валидатор. За разлика от PoW системите обаче, по-голямата част от PoS системите не предоставят награди за блокове и всичко, което създателят получава от валидирането на блок, са таксите за трансакции.
Въпреки че алгоритъмът доказателство за изгаряне (PoB) има сходства с PoW и PoS, той има свой специфичен начин за постигане на консенсус и валидиране на блокове.
Доказателство за изгаряне (PoB)
Има повече от една версия на PoB, но концепцията за доказателство за изгаряне, идеализирана от Ийън Стюърт, е може би най-признатата в пространството на криптовалутите. Беше предложено като по-устойчива алтернатива на консенсусния алгоритъм на PoW.
По същество доказателството за изгаряне (PoB) изглежда като алгоритъм с доказателство за работа, но с намалени нива на потребление на енергия. Процесът на валидиране на блокове на базирани на PoB мрежи не изисква използването на мощни изчислителни ресурси и не зависи от мощен хардуер за копаене (като ASIC). Вместо това, криптовалутите умишлено се изгарят като начин за „инвестиране“ на ресурси в блокчейна, така че от кандидат-копачите не се изисква да инвестират физически ресурси. В PoB системите копачите инвестират във виртуални съоръжения за копаене (или виртуална мощност за копаене).
С други думи, чрез извършване на изгаряне на монети, потребителите могат да демонстрират своя ангажимент към мрежата, като получават правото да „копаят“ и да валидират трансакции. Тъй като процесът на изгаряне на монети представлява виртуална мощност за копаене, колкото повече монети изгори потребителят в полза на системата, толкова повече мощност за копаене има той/тя и, следователно, толкова по-големи са шансовете да бъде избран като следващ валидатор на блокове.
Как работи доказателството за изгаряне (PoB)?
С няколко думи, процесът на изгаряне на монети се състои в изпращането им на публичен проверим адрес, където те стават недостъпни и безполезни. Обикновено тези адреси (известни още като eater address) се генерират на случаен принцип, без да има свързан частен ключ с тях. Естествено, процесът на изгаряне на монети намалява наличността на пазара и създава икономически недостиг, което води до потенциално увеличаване на стойността им. Но повече от това, изгарянето на монети е друг начин за инвестиране в сигурността на мрежата.
Една от причините блокчейните с доказателство за работа (PoW) да са сигурни е фактът, че копачите трябва да инвестират много ресурси, за да бъдат най-накрая печеливши. Това означава, че копач на PoW ще има всички стимули да действа честно и да помогне на мрежата, за да предотврати загубата на първоначалните инвестиции.
Идеята е подобна за алгоритмите с доказателство за изгаряне (PoB). Но вместо да инвестират в електричество, труд и изчислителна мощност, PoB блокчейните трябва да бъдат осигурени от инвестицията, направена чрез изгаряне на монети и нищо друго.
Подобно на PoW блокчейните, PoB системите ще предоставят блок награди на копачите и в рамките на определен период от време се очаква наградите да покрият първоначалната инвестиция на изгорените монети.
Както беше посочено по-рано, има различни начини за прилагане на консенсусния алгоритъм на доказателство за изгаряне. Докато някои проекти извършват своето PoB копаене чрез изгаряне на биткойни, други постигат консенсус чрез изгаряне на собствени монети.
Доказателство за изгаряне срещу доказателство за залог
Едно общо нещо, което PoB и PoS имат, е фактът, че блоковите валидатори трябва да инвестират своите монети, за да участват в консенсусния механизъм. Блокчейните на PoS обаче изискват изковаващите да стейкват своите монети, като обикновено ги заключват. Но ако решат да напуснат мрежата, те могат да вземат тези монети обратно и да ги продадат на пазара. Следователно при такъв сценарий няма постоянен пазарен недостиг, тъй като монетите се изваждат от обращение само за определен период от време. От друга страна, блоковите валидатори на PoB трябва да унищожат своите монети завинаги, създавайки постоянен икономически недостиг.
Предимства и недостатъци на доказателството за изгаряне
Изброените тук предимства/недостатъци се основават на общите аргументи на поддръжниците на PoB и не трябва да се считат за доказани факти. Има противоречия относно тези аргументи, които изискват допълнително тестване, за да бъдат потвърдени като валидни или невалидни.
Предимства
По-устойчиво. Намалена консумация на енергия.
Няма нужда от хардуер за копаене. Изгарянето на монети е съоръжение за виртуално копаене.
Изгарянето на монети намалява предлагането в обращение (недостиг на пазара).
Насърчава дългосрочен ангажимент от копачите.
Разпределението/копаенето на монети е по-малко централизирано.
Недостатъци
Някои казват, че PoB не е наистина екологичен, тъй като биткойните, които се изгарят, се генерират чрез копаене на PoW, което изисква много ресурси.
Не е доказано, че работи в по-големи мащаби. Необходими са повече тестове, за да се потвърди неговата ефективност и сигурност.
Проверката на работата, извършена от копачите, има тенденция да се забавя. Не е толкова бързо, колкото в блокчейните с доказателство за работа (PoW).
Процесът на изгаряне на монети не винаги е прозрачен или лесно проверим от средния потребител.