Пространството на криптовалутите се промени много след първата блокчейн трансакция в биткойн мрежата. Наред с добре познатите алгоритми за доказателството за работа и доказателството за залог бяха предложени други консенсусни механизми с алтернативни методи за постигане на консенсус в блокчейн система.
Алгоритъмът за консенсус PoW, използван от биткойн, е най-надеждният и сигурен, който съществува днес. Въпреки това, той не е наистина мащабируем. Биткойн, както и други базирани на PoW блокчейни, имат ограничена производителност по отношение на трансакциите в секунда (TPS). Такова ограничение е свързано с факта, че биткойн разчита на разпределена мрежа от възли, които трябва да постигнат консенсус и да се споразумеят за текущите състояния на блокчейна. Това означава, че преди нов блок от трансакции да бъде потвърден, той трябва да бъде проверен и одобрен от повечето мрежови възли. Следователно децентрализираният аспект на биткойн не само осигурява сигурна икономическа система без доверие, но също така ограничава потенциала му да бъде използван в по-голям мащаб.
По отношение на количеството трансакции в секунда, блокчейните от тип доказателство за залог обикновено се представят по-добре от биткойн. Разликата обаче не е толкова значителна и PoS мрежите не успяха наистина да решат проблема с мащабируемостта.
В този контекст доказателството за правомощия в момента се прилага като по-ефективна алтернатива, тъй като е в състояние да извършва много повече трансакции в секунда.
Какво е доказателство за правомощия?
Доказателство за правомощия (PoA) е базиран на репутация алгоритъм за консенсус, който въвежда практично и ефективно решение за блокчейн мрежи (особено частните). Терминът беше предложен през 2017 г. от съоснователя на Ethereum и бивш технически директор Гавин Ууд.
Алгоритъмът за консенсус на PoA използва стойността на идентичностите, което означава, че валидаторите на блокове не стейкват монети, а собствената си репутация. Следователно PoA блокчейните са защитени от валидиращите възли, които са произволно избрани като надеждни обекти.
Моделът на доказателство за правомощия разчита на ограничен брой валидатори на блокове и това го прави силно мащабируема система. Блоковете и трансакциите се проверяват от предварително одобрени участници, които действат като модератори на системата.
Алгоритъмът за консенсус на PoA може да се прилага в различни сценарии и се счита за опция с висока стойност за логистични приложения. Когато става въпрос за веригите за доставки, например, PoA се счита за ефективно и разумно решение.
Моделът на доказателство за авторитет позволява на компаниите да запазят поверителността си, докато се възползват от предимствата на блокчейн технологията. Microsoft Azure е друг пример, при който се внедрява PoA. С няколко думи, платформата Azure предоставя решения за частни мрежи със система, която не изисква собствена валута като етерния „газ“, тъй като няма нужда от копаене.
Доказателство за правомощия срещу доказателство за залог
Някои смятат PoA за модифициран PoS, който използва самоличност вместо монети. Поради децентрализирания характер на повечето блокчейн мрежи, PoS не винаги е подходящ за определени фирми и корпорации. За разлика от тях PoA системите могат да представляват по-добро решение за частни блокчейни, тъй като тяхната производителност е значително по-висока.
Условия за консенсус за доказателство за правомощия
Въпреки че условията могат да варират от система до система, алгоритъмът за консенсус на PoA обикновено зависи от:
валидни и надеждни самоличности: валидаторите трябва да потвърдят истинската си самоличност.
трудност да станете валидатор: кандидатът трябва да е готов да инвестира пари и да изложи репутацията си на риск. Трудният процес намалява рисковете от избор на съмнителни валидатори и стимулира дългосрочен ангажимент.
стандарт за одобрение на валидатори: методът за избор на валидатори трябва да бъде еднакъв за всички кандидати.
Същността зад механизма за репутация е сигурността зад самоличността на валидатора. Това не може да бъде лесен процес, нито такъв, от който лесно ще се откажете. Трябва да е в състояние да отсее лошите играчи. И накрая, гарантирането, че всички валидатори преминават през една и съща процедура, гарантира целостта и надеждността на системата.
Ограничения
Възприемането на механизма на PoA е, че той пренебрегва децентрализацията. Така че може да се каже, че този модел на консенсусен алгоритъм е просто опит да се направят централизираните системи по-ефективни. Въпреки че това прави PoA привлекателно решение за големи корпорации с логистични нужди, то носи известно колебание - особено в обхвата на криптовалутата. PoA системите имат висока пропускателна способност, но аспектите на неизменността са поставени под въпрос, когато неща като цензура и черни списъци могат лесно да бъдат наложени.
Друга често срещана критика е, че самоличността на валидаторите на PoA е видима за всеки. Аргументът срещу това е, че само утвърдени играчи, способни да заемат тази позиция, биха искали да станат валидатор (като публично известен участник). Все пак познаването на самоличността на валидаторите може потенциално да доведе до манипулация от трета страна. Например, ако конкурент иска да наруши мрежа, базирана на PoA, той може да се опита да повлияе на публично известни валидатори да действат нечестно, за да компрометират системата отвътре.
PoW, PoS или PoA имат своите уникални предимства и недостатъци. Добре известно е, че децентрализацията е високо ценена в общността на криптовалутите и PoA, като консенсусен механизъм, жертва децентрализацията, за да постигне висока производителност и мащабируемост. Присъщите характеристики на PoA системите са в ярък контраст от начина, по който блокчейните са функционирали досега. Все пак PoA представлява интересен подход и не може да бъде пренебрегнат като нововъзникващо блокчейн решение, което може да е подходящо за частни блокчейн приложения.