zk-STARK-ове

Средно ниво
Има два популярни типа доказателства с нулево знание (zk), понякога наричани също zk протоколи – SNARKs и STARKs. Доказателството с нулево знание е метод за криптографска проверка, при който едната страна (доказващият) може да докаже на другата страна (проверяващият), че дадено твърдение е вярно, без да е необходимо да предоставя каквато и да е подкрепяща информация, освен факта, че твърдението наистина е вярно.
zk-STARK означава „мащабируем прозрачен аргумент за нулеви знания“. zk-STARK са замислени от Ели-Бен Сасон, професор в Технион-Израелския технологичен институт. За разлика от zk-SNARK, които зависят от първоначална надеждна настройка между доказващ и проверяващ, zk-STARK не изискват първоначална надеждна настройка, тъй като разчитат на по-проста криптография чрез устойчиви на сблъсък хеш функции. Този подход също елиминира теоретичните допускания на zk-SNARK, които са скъпи от изчислителна гледна точка и теоретично могат да бъдат податливи на атака от квантови компютри.
С прости думи, zk-STARK доказателствата представят по-ясна структура по отношение на криптографски предположения. Това обаче идва със значителен недостатък: те имат голям размер за доказване, обикновено 10 до 100 пъти по-голям от zk-SNARK. Такава разлика в размера на данните ги прави по-скъпи и може да представлява ограничения при използване на технологията за изпращане по кабела за криптовалути и други приложения.

Обичайните случаи на използване на доказателства за нулево знание са, когато поверителността и сигурността са от съществено значение. Пример е удостоверяването на самоличността. Използването на определени онлайн услуги изисква доказване на вашата самоличност и право на достъп до тези платформи. Това често изисква предоставяне на лична информация като име, имейл, дата на раждане и др.

Доказателствата с нулево знание могат да опростят удостоверяването както за платформи, така и за потребители. След като zk-proof бъде генериран с помощта на публични входове (данни, потвърждаващи членството на потребителя в платформата) и частни входове (подробности на потребителя), потребителят може просто да го представи, за да удостовери своята самоличност, когато трябва да получи достъп до услугата. Това подобрява изживяването за потребителите и освобождава организациите от задължението да съхраняват огромни количества лична информация.