В пространството на криптовалутите гарантирането на сигурността на цифровите активи е основен приоритет. С нарастващата заплаха от кибератаки и инциденти с хакване инвеститорите и потребителите приемат различни методи за сигурност, за да защитят средствата си, а студеното съхранение е един от тях.
Студеното съхранение е, когато държите цифровите си активи офлайн, за да сте сигурни, че са защитени от хакери. Всъщност това, което държите офлайн, са частните ключове, а не активите. Частните ключове са криптографски ключове, които предоставят достъп до вашите криптовалутни притежания. За разлика от горещите портфейли, които са свързани с интернет и са податливи на онлайн уязвимости, методите за студено съхранение поддържат частните ви ключове офлайн по всяко време.
Хардуерните портфейли са физически устройства, предназначени да съхраняват сигурно частни ключове. Тези устройства често приличат на USB устройства и предлагат допълнителен слой на защита чрез криптиране и удостоверяване на PIN. Като генерират и съхраняват ключове офлайн, хардуерните портфейли гарантират, че достъпът до средства остава ограничен от онлайн заплахи.
Хартиените портфейли включват отпечатване или записване на частни ключове на хартия. Тези физически копия могат да се съхраняват на сигурно място, като сейф или трезор. Хартиените портфейли се считат за студено съхранение, тъй като ключовете са изцяло офлайн, което намалява риска от кибератаки.
Хартиените портфейли бяха популярни в първите дни на Биткойн, но сега не се препоръчват поради рискове. Хартията е крехка и може лесно да се повреди. Има и опасения, свързани с използването на потенциално заразен компютър или принтер.
Друг подход към студено съхранение включва използване на офлайн компютри или системи с въздушна междина. Тези компютри никога не са били свързани към интернет или друга мрежа, което гарантира пълна изолация от онлайн заплахи. Частните ключове се генерират и съхраняват офлайн, което добавя допълнително ниво на сигурност срещу опити за хакерство. Портфейлите с въздушна междина обикновено разчитат на сканирани QR кодове или micro-SD карти за обработка на данни за трансакции.